Има пожар в Париж
На 13 март 1991 г. документалният филм „Париж гори“ имаше своята световна премиера в Ню Йорк след продуцентски процес, продължил повече от пет години и включващ набиране на средства , заснемане и монтаж. Предубежденията на много хора за драг, странност и дори документални филми се промениха поради безпрецедентния поглед към културата и героите около културата на драг топката в града.
Книгата “Париж гори” е история на “Златния век” на балната култура в Ню Йорк. Книгата се основава на обширни интервюта с драг кралици и други хора, участващи в пищните балове и сложните социални мрежи около тях. Джени Ливингстън, режисьор, почти буквално се натъкна на темата, докато посещаваше курсове в Нюйоркския университет. Тя завързала разговор с двама мъже, които видяла да правят вог (стилизиран модерен танц, в който участниците често се състезавали на балове) във Вашингтон Скуеър Парк и така се заинтересувала от темата. Ливингстън интервюира различни хора, свързани с топката, докато събира малки суми финансиране от различни източници. Той документира множеството категории състезания, като подробно каталогизира жаргона и обвързва опита с по-значими проблеми като кризата със СПИН и фанатизма, който рутинно се сблъсква и дори отнема живота на гейовете, трансджендърите и иначе куиър субектите във филма. Ливингстън също обвързва опита с по-значими проблеми, като кризата със СПИН.
Не след дълго „Париж гори“ се превърна в невероятен успех, печелейки награди на фестивали като филмовия фестивал „Сънданс“, международния филмов фестивал в Берлин, наградите на кръга на критиците в Лос Анджелис и Ню Йорк, GLAAD Медийни награди и много други. Тъй като не получи награда за Оскар и други филми, фокусирани върху малцинствата, като Hoop Dreams, не бяха взети предвид за номинация, Академията реши през 1996 г. да промени своята система за присъждане на номинации за документални филми. През 2016 г. Библиотеката на Конгреса включи филма “Париж гори” в Националния филмов регистър.