Първото отваряне на автомобил

На 6 юни 1933 г. автомобили се тълпят в Camden Drive-In в Пенсаукен, Ню Джърси, първият филм за автомобили театър.

Ричард Холингсхед, фен на киното и мениджър продажби в компанията на баща си в Камдън, създава Park-In Theaters (думата „drive-in“ идва по-късно). Вдъхновен от неспособността на майка си да седи правилно на седалките в киносалона, Холингсхед създава кино на открито, където посетителите гледат филми в колите си.

На алеята си той експериментира с прожекционни и звукови техники, окачвайки проектор Kodak от 1928 г. на колата си, заковавайки екран на няколко дървета и поставяйки радио зад екрана за звук. Той също така създаде мерки за защита срещу дъжд и други тежки метеорологични условия и разположи колите, така че всички да могат да виждат екрана.

През май 1933 г. младият предприемач си осигурява патент за идеята и създава Park-In Theaters, Inc. с 30 000 долара в капитала. Hollingshead таксува 25 цента за всяка кола и човек, като никоя група не плаща повече от $1. Автосалоните започнаха да изникват, след като патентът на Холингсхед беше отхвърлен през 1949 г. Автомобилният салон за всякакви метеорологични условия в Копиагу, Ню Йорк, включваше 2500 паркоместа, детска площадка и ресторант с пълно обслужване на площ от 28 акра.< /span>

Драйв кината представяха предимно B-картини, не Най-доброто в Холивуд, но някои показваха редовни театрални филми. Hollingshead постави три високоговорителя RCA Victor близо до екрана, за да подобри чистотата на звука. По-късно технологията позволява FM радиото на всяка кола да възпроизвежда саундтрака на филма. В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век в цялата страна имаше 5000 автосалона. Автомобилите се превърнаха в популярна дестинация през уикенда за семейства и тийнейджъри, търсещи тишина. Оттогава покачващите се цени на недвижимите имоти забавиха развитието на шофирането, особено в предградията, с повече кина и видео под наем. В САЩ остават по-малко от 500 drive-ins.